В областта на духовната култура Горномалинска община носи белезите, характерни за балканските и подбалканси краища на България. Това се отнася както за просветното дело, развитието на изкуствата, религиозно-православното светоусещане на населението, културно-историческото и археологическо наследство, така и за елементите на бита, традициите, стандарта на живот.
На своите гости община Горна Малина предлага своята най-голяма духовна ценност – къщата-музей в с. Байлово на класика на българската национална литература, големият майстор на художественото слово Елин Пелин. Поклонниците на литературата могат да се потопят и днес в света на елин-пелиновите герои.
На територията на община Горна Малина функционират 14 читалища, сдружение „Читалищата в община Горна Малина – 2015” и къща-музей „Елин Пелин”.
|
НАС. МЯСТО
|
КУЛТУРНА ИНСТИТУЦИЯ
|
ТЕЛЕФОН
|
|
Априлово
|
НЧ „Светлина 1927”
|
0876736814
|
|
Байлово
|
НЧ „Елин Пелин – 1922”
|
0876734728
|
|
Байлово
|
къща-музей „Елин Пелин”
|
071504238
0886399424
|
|
Белопопци
|
НЧ „Съзнание 1925”
|
0879197080
|
|
Гайтанево
|
НЧ „Паисий Хилендарски – 1927”
|
0877535896
|
|
Горна Малина
|
НЧ „Васил Левски -1929”
|
0888424994
|
Горна Малина
|
сдружение „Читалищата в община Горна Малина – 2015”
|
0888893337
|
|
Горно Камарци
|
НЧ „Христо Ботев 2010”
|
0876732564
|
|
Долна Малина
|
НЧ „Васил Левски - 1943”
|
0877043704
|
|
Долно Камарци
|
НЧ „Христо Ботев 1919”
|
0877043761
|
|
Макоцево
|
НЧ „Просвета 1918”
|
0876732642
|
|
Негушево
|
НЧ „Възраждане – 1922”
|
0876734156
|
|
Осойца
|
НЧ „Никола К. Савов - 1922”
|
0876731497
|
|
Саранци
|
НЧ „Пробуда - 1903”
|
0876734741
|
|
Стъргел
|
НЧ „Христо Г. Данов - 1922”
|
0877536032
|
|
Чеканчево
|
НЧ „Отец Паисий 1919”
|
0876732558
|
Живи са българските национални традиции, живее и се развива местният фолклор, което може да представлява интерес за любителите на народните песни. Неведнъж художествени състави от общината са получавали призови места на национални фолклорни събори. Все повече деца и младежи се включват в самодейните състави и в мероприятията на читалищата в общината.
На 15 май, 2015 г. читалищата учредиха сдружение „Читалищата в община Горна Малина – 2015”, което да защитава интересите им като
развива и утвърждава духовните ценности на гражданското общество, въз основа на принципите на демократизма, да подпомага информационното развитие на читалищата и местните общности чрез създаване на условия за публичен достъп до глобалното информационно общество и информационните технологии, да сътрудничи и посредничи между читалищата за реализиране на общи програми и проекти.
Близостта до столицата обуславя възможността за множество културни развлечения, както на населението на общината, така и на нейните гости, а в Софийска област са концентрирани обекти от национално значение, национални паркове и защитени територии.
Материално културно наследство
Къща-музей „Елин Пелин”
Родната къща на писателя се намира в с. Байлово. В нея е представена музейна експозиция, отразяваща живота и творчеството на Елин Пелин. Тя е привлекателен обект за посетители от цялата страна. Големият двор с внушителния орех, плевнята, навесът, под който е събран селскостопански инвентар, ни връщат към атмосферата, в която е живял и творил авторът.
Музеят на Елин Пелин е подходящ за еднодневни ученически екскурзии, както и за тържества по случай края на учебната година. Къщата е реставрирана и адаптирана за музей през 1977 г. в чест на 100 годишнината от рождението на твореца. Собственост е на Министерство на културата, в момента е филиал на Националния литературен музей - София.
Източно православна църква „Великомъченик Свети Димитър”
Намира се в центъра на с. Макоцево. Строена е от 1858 г. до 1860 г. Представлява еднокорабна безкуполна каменна постройка със сводест таван. Иконите и дърворезбата на олтарната част имат значима художествена стойност. Те са дело на забележителния майстор иконописец от с. Макоцево Иван Неделкьов (Йото иконописеца). Стенописите на свода на църквата е рисувал Давид Зограф от с. Мирково през 1861 г. Над западната врата е изобразена Св. Богородица, а над южната – Св. Димитър. Състоянието й е добро. През 2003 г. е направен ремонт. Богослужения се извършват в празнични за православната църква дни.
Източно православна църква „Св. Св. Кирил и Методий”
Намира се в центъра на с. Байлово. Построена е през 1884 г. от майстор Ганчо Трифонов от с. Смолско. Църквата е недвижима културна ценност.
Пещерите в местността „Калугерица” (Манастирските пещери)
Намират се на 8 км югоизточно от с. Байлово, под пътя Байлово – Смолско - Пирдоп. През 80-те години на миналия век продължилите повече от пет години под ръководството на Тодор Стойчев, археолог от Националния археологически институт с музей – БАН прецизни изследвания доказват съществуването на една от най-старите астрономически обсерватории, открити по днешните български земи. При една от пещерите древните жители са изсекли специална площадка, откъдето са имали идеални условия за наблюдение на Луната, Слънцето и звездите. Наред с изсечените или гравирани кръгове и символи (около 240 изображения) от тези древни времена, тук са открити и кръстове, което показва, че най-вероятно светилището се е ползвало и по време на ранното Християнство.
Географското разположение на общината (на южните входове на старопланинските проходи Арабаконак и Витиня) определя наличието на културни пластове и следи от човешко присъствие още от Античността. През територията на общината са минавали древни пътища, пресичащи Стара планина. При разкопки са открити останки от сгради, строени по римско време. Интерес представляват:
- Две надгробни могили в м.” Ишиктепе”, с. Априлово;
- Надгробна могила в м. „ Йотовско тепе” на 1 км. западно от с. Байлово;
- Надгробна могила в м. „ Турски дол”, Лулчовото или Шаламанското тепе - с. Байлово;
- Надгробни могили (окoло 40) в м. „ Гьол”, „ Ключ” и „ Берова дупка” – с. Байлово;
- Градище в м. „ Пчелина” на 2.5 км. северно от с. Байлово;
- Останки от тракийско светилище и селище в м. „ Власов камък” , на 2 км. югоизточно от с. Байлово;
- Четири могили около 2 км. югозападно от с. Гайтанево;
- Три надгробни могили, южно от с. Негушево;
- Пет надгробни могили в с. Осойца;
- Три надгробни могили в м. „ Слатина” на 2-3 км. югозападно от с. Чеканчево.
Нематериално културно наследство
Много от формите на нематериалното културно наследство – характерни обичаи, обреди, вярвания, художествено-изпълнителско изкуство, кулинарни традиции и др. се проявяват по време на религиозни и светски празници. Те се съхраняват и изпълняват от местното население, както и от фолклорни и самодейни групи за провеждане на обредни ритуали към читалищата в община Горна Малина.
Всички села са запазили традицията да организират ежегодни селски събори.
Много от празниците са запазени и съхранени с годините, а честването им се извършва със запазени традиции и обреди.
Един от интересните обичаи в селата Долна Малина и Априлово е „Ладуване“. Ладуването се извършва на Нова Година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазаровден. С този обред момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, да им посочи какъв ще бъде той. На празника момите донасят в бял котел вода от извора или кладенеца. Тази вода се нарича с различни имена в зависимост от това на кой празник се извършва обреда: мълчана, неначната, василиевска, цветна. След като донесат водата, момите се събират в една къща и всяка от тях оставя своя пръстен или китка, на която е закачен пръстен, гривна и пр. в котела. Котелът оставят през нощта под трендафил или друго цвете "под звездите". Сутринта една от момите или малко момиче, облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки. С тях те предричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: "зряла дюла и презряла" (момата ще се омъжи стара); "сам си здавчец на камъче" (ще се омъжи за сирак); "жълто було трески сбира" (момата ще пристане). Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Празникът завършва с общо хоро.
В селата Горна Малина и Долна Малина е запазен обичаят “Лазаруване”. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
В с. Осойца е запазено честването на Еньовден. Според народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си, ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и раждащото се слънце тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутринта, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Тези гадания са включени в обичая надпяване на пръстен или китка, който наподобява ладуването.
В с. Априлово и в с. Макоцево Тодоровден се отбелязва с организирането на конни надбягвания.
В с. Долно Камарци е създаден арт център от проф. Вихрони Попнеделев, снабден с ателиета за приложни изкуства (дърворезба, керамика, текстил и др.). Центърът провежда образователни и квалификационни курсове по дърворезба, керамика, текстил, графика и живопис за начинаещи, напреднали и колекционери с лектори от НХА. Създадени са условия за арт туризъм с основна цел популяризиране на българската култура чрез запознаване с традиционни занаяти и изкуства.
Традиционни събития от културния календар на община Горна Малина, свързани с изкуството и с художествената самодейност са:
- Регионален арт фестивал „Малинале” - Ритуална зала в Горна Малина – изложба на пластика, живопис, графика, керамика, плакат, фотография и текстил – творби на местни или свързани с общината артисти;
- Фолклорен регионален фестивал “Който се смее, дълго живее" –изява на самодейни колективи и индивидуални изпълнители на хумористични народни песни и танци или разказвачи на шопски хумор от Софийска област. Провежда се всяка година на 1 април в с.Байлово.
