Географското разположение на община Горна Малина (на южните входове на старопланинските проходи Арабаконак и Витиня, северните разклонения на Ихтиманска Средна гора и източния край на Софийската котловина) определя наличието на културни пластове и следи от човешко присъствие още от античността.

През територията на общината са минавали древни пътища, пресичащи Стара планина. При разкопки са открити останки от сгради  - архитектурно-строителни обекти от Античността и Средновековието:  крепост  в местността „Градището”,  манастир „Св. Константин и Елена”, Тракийско светилище - в    местността „Дабковица” в землището на с. Горна Малина; тракийско светилище и селище в м. „ Власов камък” югоизточно от  с. Байлово; надгробни могили, строени по римско време в м.” Ишиктепе”, с. Априлово,  м. „Йотовско тепе”,  „Турски дол”, Лулчовото или Шаламанското тепе, м. „ Гьол”, „ Ключ” и „Берова дупка”, м. „Пчелина” в землището на с. Байлово, четири могили на 2 км югозападно от с. Гайтанево,  три надгробни могили, южно от с. Негушево,             пет   надгробни могили в с. Осойца и  три надгробни могили в м. „ Слатина” на 3 км югозападно  от с. Чеканчево.

По време на турското робство много българи - бежанци от Македония, особено след Кресненско-Разложкото въстание през 1879 г., и от други краища на поробената ни родина се заселват в землищата на селата Априлово, Байлово, Осойца, чийто наследници и днес живеят тук. Заселват се и турци, които живеят в обособени махали, отделно от българите – християни. След освобождението турците се изселват.

Ташкесенска (Саранска) битка (19 декември 1877 г.) Руските войски, под командването на граф генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко, са имали нелеката бойна задача да атакуват Ташкесенската позиция на турската войска и да освободят пътя на Руската армия към София, пътят към бленуваната от народа ни 500 години Свобода. Военните действия се развиват в  околността между селата Саранци, Негушево, Макоцево и Чеканчево. За освобождението на България от турско робство в Ташкесенската битка загиват общо от 13 до 24 декември двама генерали, 30 висши офицери и 1003-ма от низшите чинове.

След падането на Плевен, Западният отряд, командван от генерал Гурко се отправя към София. На 13 декември, 1877 г. главните сили на Западния руски отряд тръгват от село Врачеш в посока Витиня през Балкана.

Турските войски, командвани от Шакир Паша, организират Арабаконашката позиция, очаквайки Руските войски да преминат от там.

На 14 декември руснаците слизат в Чурек, от където тръгват генерал Раух и генерал Клод с войските си в посока  Негушево.

Генерал Раух с пехотата си остава в Негушево, а конната дивизия на генерал Клод, част от която „ще видите след малко”, тръгва на юг от Негушево.

Като разбира движението на Руските войски, Шакир Паша заповядва на Валентин Бекер Паша да организира Ташкесенската позиция.

На 18 декември, щабът на генерал Гурко е на „Черни връх” – височина на югоизток от село Чурек. Командващият разяснява плана за действие на 19 декември, като разпорежда:  Арабаконашката позиция да не се атакува от пехотата, а само с артилерията, която е базирана над Долно Камарци. Генерал Раух да атакува от запад Ташкесенската позиция на турската войска, генерал Миркович – от юг, а от югоизток – генерал Клод.

На 19 декември започват бойните действия тук. Около обяд щабът на генерал Гурко се мести на „Рудината” край Негушево и изпращат заповед да се спре атаката на Ташкесен поради падналата гъста мъгла и получено към обяд  донесение, че Нури Паша е тръгнал от София в посока Долни Богров.  2 часа по-късно идва вест, че армията му е спряна от руските войски, преминаващи от Чурек към Бухово и Горни Богров.

Тогава генерал Гурко подновява атаката. Времето е лошо – дълбок сняг и мъгла.

Сутринта на 20 декември идва съобщение от парламентьор, изпратен до Шакир Паша, че на позициите на Арабаконак турците ги няма и че цялата им войска отстъпва в посока Долно Камарци.

Гурко издава заповед: частите, командвани от генерал Каталей, генерал Философов и генерал Курлов да преследват турците в посока Гълъбец, Мирково, Петрич. В битката край Петрич загиват генерал Каталей и генерал Философов.

Останалите Руски части, базирани край Саранци, Горно Камарци и Стъргел се отправят към София.

В Балканската и в междусъюзническата войни от общината загиват 83-ма бойци.

Свидни жертви през Първата световна война от общината са общо 335 войни, като 75 са от с. Долно Камарци и 55 са от с. Стъргел.

През Втората световна война за родината ни загиват 44 бойци.

Общинско самоуправление

От 1878г.  до 1946 г. село Горна Малина е самостоятелна община.

 През периода  1947 – 1955 г. с. Горна Малина  е център на Горномалинска община, в която влизат селата  Долна Малина, Негушево, Белопопци и Априлово.

От 1956 г. до 1960 г.   с. Горна Малина е самостоятелна община.

От 1961 г. в община Горна Малина влизат селата: Негушево, Долна Малина, Априлово, Гайтанево, Белопопци, Байлово, Макоцево, Чеканчево и Саранци с административен център с. Горна Малина.

С указ на ДС № 2294 от 26.12.1978 г. за административно-териториални промени в страната е обявена община Горна Малина в настоящия си състав от 14 села.

Новини