Община Горна Малина е разположена   в централната част на Западна България, 
като обхваща източната част на Софийската котловина, Саранската и Камарската котловини.

   Надморската височина е от 584 m в землището на с. Долна Малина до 1655 m 
в землището на с. Стъргел - връх Звездец (Шиндарника), в  Стара планина, който се намира
на границата на общините Горна Малина и Етрополе. 
Втори по височина връх в община Горна Малина е Опор - 1089,2 m (Средна гора) 
на 3,1 km североизточно от с. Байлово и на 4 км югоизточно от с. Макоцево.

 

• КЛИМАТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА

   Климатът на община Горна Малина е умерено континентален. Наличието на планинските масиви предотвратява проникването и влиянието на средиземноморските топли течения, поради което в тези зони е сравнително студена и продължителна зимата, а лятото относително горещо. Най-много валежи падат през пролетно-летния сезон. Амплитудата в годишния ход на валежите достига до 25-30% от годишната сума за страната.
   В топлинно отношение зимата в района е така студена, както и в Дунавската равнина. Характерни за климатичните условия са късните пролетни и ранните есенни студове, които са следствие от котловинния характер в общината. Максимумът на температурите е в края на юни и първата десетдневка на юли, а минимумът – през февруари.Разликата между летните и зимни валежни суми е средно около 15 до 20% и се доближава по стойност до тази на Дунавската равнина.
   Във връзка с географското положение и котловинния характер на територията продължителността на слънчевото греене за равнинната част е между 1980 до 2010 часа. Във височина с увеличаване на облачността слънчевото греене намалява до 1990 часа, каквато е на в. “Опор”.

Климатът по сезони се определя така:
  - зимата е най-студена и е аналогична с тази в Дунавската равнина;
  - пролетта настъпва последна в Софийското поле в сравнение с останалата част на страната;
  - лятото е по-хладно в сравнение с другите райони на страната;
 - есента е значително по-топла от пролетта, а в някои случаи и от лятото, когато максималните температури са били през септември, а не през юни-юли.
   Вследствие на котловинния характер на релефа в община Горна Малина, всяка година падат късни пролетни и ранни есенни слани-през втората половина на м.май и на м.септември.

   В геоложко отношение територията на община Горна Малина попада в източното Софийско поле и принадлежи към Софийската котловина.Средната надморска височина е 580-600 м., а околните планини се издигат над 1000м.Релефът е равнинно-хълмист преминаващ в планински.
   В геоморфоложки аспект територията на общината попада в Средногорския регион. В структурно отношение това е млад плиоценски-кватернерен гребен, който от юг и север се ограничава от сноп надлъжни разломи. Добре изразени са и напречните и коси разломи, които заедно с надлъжните оформят блоковия строеж на доплиоценската скална подложка. Едни от блоковете са издигнати, а други потънали. Амплитудата на тези движения е различна – от 28м до 1190 м.
   Върху неравната повърхност на подложката трансагресивно и дискордантно залягат плиоценските езерно-речни отложения, които оформят типичен равнинно-хълмист разчленен релеф с акумулационна повърхнина. Върху нея са развити алувиални и алувиално-пролувиални материали с кватернерна възраст. По плоските водораздели се маркират покривни алувиални и полуавиални чакъли с плиоценска възраст.
   В плиоцена има разсядане, което показва, че по-старите разломи живеят и днес и с тях е свързана и повишената сеизмичност на котловината. Според сеизмичното райониране на страната районът попада в територия с интензивност IX-та степен и сеизмичен коефициент – 0.27.
   Пъстрата скална подложка от предимно мезозойски материали практически няма отражение върху състоянието на геоложката основа и нейните инженерно-геоложки и физико-механични деформационни и якостни характеристики. Това са горнокредни андезити, туфи и туфити, пясъчници, мергели и мергелни варовици, горноюрски варовици, пясъчникови оолитни варовици, пясъчнливи шисти и кварцити, среднотриаски варовици и доломити и долнотриаски пясъчници.

   В с.Априлово е разработена кариера “Исланица” за добив по открит способ на скални материали.
   В землището на с.Стъргел, разположено на южния склон на Стара планина, са правени проучвания за наличие на залежи на желязна руда.

   Община Горна Малина е бедна на води и водни запаси.През нея тече р.Макоцевска, десен приток на р.Лесновска, поречие Искър.Оттокът и е целогодишен.В нея се вливат малки потоци, извиращи от полите на Стара планина, но през сухите летни месеци част от тях пресъхват.
   На територията на общината са разположени микроязовири в селата Белопопци, Горна Малина и Долно Камарци.
   Средногодишните валежи в общината са около 600 мл/м2.
Равнинната част на повечето населени места се характеризира с високи подпочвени води.

   Община Горна Малина се отличава с изключително пъстра почвена покривка.Най-високите части от територията са покрити с кафяви горски почви.Равнинните терени са заети с богат набор от ливадни почви-алувиално-ливадни, алувиално-делувиално ливадни, делувиално-ливадни, ливадно-блатни, засолено-ливадни и излужените смолници.
Земеделските земи в общината се характеризират с много ниска замърсеност с тежки метали и ниска радиоактивност. Това позволява на територията и да се отглеждат всякакъв вид култури – зеленчукови, зърнено-житни и бобови, технически, фуражни, както и овощни насаждения. Поради сравнително ниските температури топлолюбиви растения не се отглеждат.

Новини