Село Белопопци се намира на 6 км източно от общинския център Горна Малина и е разположено от двете страни на третокласния път София – Горна Малина – Байлово - Пирдоп. Полупланинско, с надморска височина 677м., сгушило се в северните разклонения на Ихтиманска Средна гора, селото има чиста природа, предразполагаща отдих и туризъм. На река Азмак, която пресича Белопопци, е построен малък язовир, който предлага добри условия за спортен риболов и за отдих.
Белопопци е третото по големина село в община Горна Малина, като жителите с постоянен адрес са 552, а с настоящ – 648 (по данни на ГРАО към 20.07.2015 г.).
Историята на селото се губи в тъмнината на далечното минало. Знае се от останалите артефакти, че селото е било разхвърлено по махали по различни местности в землището му, като най-голямата махала е била разположена по течението на реката, където е днешното село при най-благоприятните условия за живот: вода, китни дъбови гори, тучни пасища и богата плодородна черноземна почва.
При различни трагични превратности населението от отделните махали се преселва в средището за по-голяма сигурност. Последна се присъединява махалата от сегашната местност „Селището” - най-близка до днешното село. Между тях се е намирала черквата, чиито основи са открити при строеж.
Завладявайки Балканския полуостров турците в продължение на сто години методично са се заселвали в земите ни. Добрите условия за живот привличат вниманието на поробителя и той се настанява твърдо в селото. Така турци и българи заживяват заедно. По-късно тук се настаняват и цигани от индийски произход.
Името на село Белопопци е дадено по повод народополезната дейност на един от прастарите свещеници, който макар и в пределна възраст, с бели коси е развивал неуморно обществена дейност.
В намерен турски регистър за данъци от 1576/77г. името на Белопопци е посочено като „Ак Данишменд”, което в превод означава бяло духовно лице, а местното турско население е наричало селото „Талишман”, което в превод е талисман, щастие.
В годините, предшестващи освобождението ни от турските поробители, селото е дало Геро Петков наречен “Комитата”, който е преследван за размирна дейност и намира убежище в съседна Румъния. При едно преминаване на река Дунав той намира гибелта си в нейните води. Същият е вуйчо на писателя Елин Пелин, брат е на майка му Лула, която също е с белопопски корени.
Освобождението на селото от турците става с идването на руските войски на 25.12.1877година.
Днес село Белопопци се гордее с новопостроената си през 2008 г. източно-православна църква „Свети Георги Победоносец” и със столетния си манастир „Св. Илия”, основно ремонтиран през 2015 г.
Народно читалище „Съзнание 1925” е единствената културна институция, която предлага общодостъпна библиотека и интернет, различни форми на самодейност.
През 2010 г. е затворено началното училище, а учениците се обучават в средищното СОУ „Христо Ботев” в Горна Малина.
В селото работи италианската фирма “Гаматек”, която произвежда детайли за „Ферари”, „Хонда моторс”, „Сузуки” и „Ямаха”. Очаква се производството да се разшири с производство на части за „Мерцедес”, а с това ще се увеличат и работните места.
Функционират още железарски цех, работещ само за износ, фирма за производство на цветя и екологично чисти плодове, преработка на диворастящи гъби и др.
Белопопци е известно на любителите риболовци с местния язовир, в който се отглеждат шаран, толстолоб, бял амур, сом, пъстърва и много плевелна риба. За любителите на природата и туристите през 2015 г. бе открита новоизградената екопътека Манастир „Св. Илия” – язовир „Белопопци”.
